Зигмунд Фройд, Неврозите - стр. 148

  • Посещения: 181

Сега ще допълним нашето описание на механизма на оздравяването, като го представим чрез формулите на теорията за либидото. Невротикът е неспособен за наслада, защото неговото либидо не е насочено към обект, и той не е работоспособен, защото изразходва много голяма част от своята енергия, за да запази либидото си в състояние на изтласкване и да се защити от неговия натиск. Той би оздравял, ако конфликтът между Аза и либидото се прекрати и Азът отново може да се разпорежда с либидото. Следователно терапевтичната задача се състои в това да се освободи либидото от неговите временни, отдръпнати от Аза привързаности и да се подчини отново на Аза. Къде се намира либидото на невротика? Не е трудно да се намери: то е свързано със симптомите, които в момента му позволяват единствения възможен ерзац за задоволяване. Значи трябва да овладеем симптомите, да ги унищожим, да направим именно това, което болният иска от нас. За унищожаването на симптомите е необходимо те да се проследят до момента на възникването им, да се съживи породилият ги конфликт и да се разреши по друг начин с помощта на такива движещи сили, с които болният не е разполагал в миналото. Такова ревизиране на изтласкването само отчасти може да се осъществи по следите от спомените за процесите, довели до изтласкване. Решаващата част от работата се извършва, когато в отношението към лекаря, в пренасянето, се създават нови варианти на старите конфликти, в които болният иска да се държи така, както навремето. Използувайки всички намиращи се в разпореждане [на пациента] душевни сили, ние го принуждаваме обаче да вземе друго решение. По такъв начин пренасянето става бойно поле, където се сблъскват две враждуващи една с друга сили.

Цялото либидо, както и всички противодействуващи му сили се концентрира върху отношението към лекаря. При това симптомите неизбежно се лишават от либидо. Вместо истинската болест на пациента се проявява изкуствено създадената болест на пренасянето, вместо разнообразните нереални обекти на либидото — също толкова фантастичният Обект на личността на лекаря. Но с помощта на лекарското внушение новата борба около този обект се издига на по-висше в психично отношение равнище, тя протича като при един нормален душевен конфликт. Благодарение на това, че се избягва ново изтласкване, отчуждеността между А за и либидото се прекратява и се възстановява душевното единство на личността. Когато либидото отново се отделя от временния обект на личността на лекаря, то не може да се върне към своите предишни обекти и остава на разположение на Аза. Силите, против които се е водила борбата по време на тази терапевтична работа, са, от една страна, антипатията на Аза към определени насочености на либидото, изразяваща се във вид на склонност към изтласкване, а, от друга — упорството или прилепчивостта на либидото, което трудно изоставя веднъж заетите (besetzte) от него обекти.

По такъв начин терапевтичната работа се разпада на две фази: в първата фаза цялото либидо се измества от симптомите към пренасянето и се концентрира там. Във втората фаза се води борба около този нов обект и либидото се освобождава от него. При това в новия конфликт решаващо за благоприятния изход изменение е отстраняването на изтласкването, така че либидото не може отново да се изплъзне от Аза с помощта на бягство в несъзнаваното. Това става възможно благодарение на изменението на Аза, което се извършва под влияние на лекарското внушение. Благодарение на работата по тълкуването, която превръща несъзнаваното в съзнавано, Азът се увеличава за сметка на това несъзнавано, благодарение на разяснението той се помирява с либидото и е склонен да допусне за него някакво удовлетворение, а неговият страх пред изискванията на либидото се намалява благодарение на възможността да се освободи от една негова част чрез сублимирането. Колкото повече процеси по време на лечението съвпадат с това идеално описание, толкова по-сигурен ще бъде успехът на психоаналитичната терапия.

Покана за включване в психофизиологично изследване

  • Посещения: 840

През изминалите 10 години в работата ми имах възможността да използвам два различни подхода за нуждите на подбора и психологическата оценка. Единият е изграждане на профил за психичното функциониране чрез клиничен тест, а вторият психофизиологично изследване за достоверност на информацията известно като „Детектор на лъжата - полиграф”. В процеса на работата ми наблюдавах зависимости между определени характеристики на психичното функциониране и реактивността на физиологичните процеси на тялото, които според мен не се взимат предвид при заключенията, които се дават като резултат от изследването с полиграф. Това породи въпроси свързани с това, имат ли промените във физиологичните процеси на тялото, предизвикани от афективни (емоционално провокиращи) стимули, връзка с изразените и вече формирани и проявяващи се психични характеристики на човек. В момента провеждам изследване, което има за цел да събере информация, чрез която да опитам да си отговоря на някои от тези въпроси или да повдигна нови. Поради това отправям покана към всеки, който открие в себе си желание и има малко време, което да отдели. Изследването е анонимно и информацията, която придобия от него за всеки участник ще остане конфиденциална. Условията за включване са: майчин език – български и пълнолетие. Изследването преминава на два етапа:

  1. Попълване на психологически въпросник. Въпросникът представлява набор от твърдения,  които човек оценява субективно. Въпросникът изключва предпоставка за правилни и неправилни отговори, грешно и правилно отношение и поради това, единственото важно условие е откритото и често даване на отговори. Попълването му отнема около 1 час. Опирайки се на резултатите ще опиша профил на личността.
  2. Психофизиологично изследване със система BIOPAC MP150 DATA ACQUISITION SYSTEM, намираща се в лабораторията по невронауки в Нов Български Университет. Преди провеждането на тази част, подробно ще запозная всеки участник с всяка от стъпките. Изследването няма задължителен характер и всеки проявил интерес може да се откаже по всяко време, ако прецени, че не желае. Изследването в лабораторията представлява запис на някои от физиологичните процеси на тялото, посредством закрепени за ръката датчици. Участниците ще наблюдават цветни изображения. Необходимото време за тази част е 1 час.

Предполагам, че за интересуващите се от темата, преживяването ще е любопитно и надявам се интересно. Въпреки това, поради липсата на бюджет, предлагам в замяна на отделеното за изследването време обратна връзка на резултатите от теста и профила на психичното функциониране. Като терапевт, а и опирайки се на опита ми мисля, че е възможно човек да открие в тази обратна връзка нещо, което да го изненада или да му послужи като ново знание за самия него.

     При интерес и желание да се включите, пишете ми на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..

     Ще организирам случването чрез e-mail кореспонденция!

     Ще бъда благодарен, ако предложите възможността на хора, които биха се заинтересували!

     Пожелавам здраве и успехи!

     Веселин Сомлев

(В) Група (съм) за какво?

  • Посещения: 225

Често чувам въпросите: „Група, защо!?”; „Какво, очаква се да се откривам пред непознати?”; „Интересно ми е, но не искам да се ангажирам, това проблем ли е?”. Ако се опитам да отговоря, в повечето случаи мисля в посоката защо и за кого тези въпроси са повишаващи тревогата.  Това ме поставя в единствената позиция, която познавам – субективната. Затова отговарям: работя с и в групи 13 години. Групите са различни! Буквално! И не защото в едната методът е арт-терапия, в друга – психодрама, а в трета говорят, много! Различието им е в отражението на хората, които ги изграждат, носещи със себе си своя уникален опит (спомени), щастие и страдание и надежди за бъдещето. И тук идва основният въпрос: „С какво , времето което отделям да съм част от група ще ми помогне?” На кратко, Другият! „Другият” като обединяващ израз за всички значими (в спомените, възприятията и мечтите) хора в живота ми. Защо хора? Homo est animal sociale (Човекът е социално животно - Аристотел преди 2400 г.). Когато съм в група не съм сам в „разговорът” със себе си. Той се случва пред свидетели. Дали съм свидетел или свидетелствам ясно проличава в отражението на другите, групата. Така, в помещението събрало 10 човека се конструират две реалности за всеки. Едната е как виждам себе си, а другата – как виждам другия? Казано по друг начин, повдига се въпросът за реалността. В групата бързо се ориентираме (с помощта на нейните рамки – поверително и без-оценъчно), че всеки човек носи своя уникално субективна реалност. Често ставах свидетел на крайно противоположни и неразбираеми за мен позиции, които въпреки това, а може би и именно поради това променяха моята. Знаех, че в групата се променям, защото тя е в позиция на мое огледало, което е активен свидетел на разговорът, който водя със себе си. Отразява ме огледало от 9 съдби.  Хванато за ръка с „този мой разговор” групата отразява и моето страдание. От тук започва работата й! Така се поставя втория въпрос. Как и колко разкривам разговорът, който водя със себе си пред групата? Отговорът – колкото желая, колкото се налага, колкото понеса.  Той ни води до третия въпрос, този за дълга. Групата приема както желанието, така и нежеланието! Единственото необходимо за да съм част от нея или не е изборът ми. Така изградена, групата отразява реалността на всеки участник и  основно с нейна помощ, както и на водещите, човек има възможност  да реорганизира своята реалност, своя диалог. И особено онези негови части, причиняващи му страдание.

След развода е фокус група, защото в нея страданието и въпросите ни насочват към темата загуба, раздяла, партньор.

http://sledrazvoda.alos.bg/

http://consult.somlev.net/index.php/en/2015-11-08-11-40-26

Още статии ...
Регистрация
Вход Регистрация

Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *
Captcha *